Как работи полиграфът

За полиграфското изследване

Изследването с полиграф е доброволно и обхваща проверката само на съществуващи (или предполагаеми) факти, свързани с минали действия и събития, като изключва проверката или разкриването на мисли, чувства, намерения, лични съображения, мотиви, мнения или предположения.

Никое лице не може да бъде заставено против волята му да отговаря на задаваните въпроси. Резултатите от изследването са за лично ползване на възложителя и не могат да служат като доказателство пред съд или друг държавен орган.

Полиграфът е съвременна компютъризирана апаратура, чрез която се отчитат и записват физиологичните реакции на вегетативната нервна система.

Сензорите се поставят върху тялото на изследвания, както при медицинско изследване и не създават сериозен дискомфорт. Проследяват се промените в кръвното налягане, сърдечния ритъм, дишането, кожно-галваничната реакция и вазомоторния отговор в периферните кръвоносни съдове, които са чувствителни при активация на симпатиковия дял на вегетативната нервна система.

Спомените за житейските преживявания се намират в дългосрочната памет на човека и от там не могат да бъдат изтрити (с изключение на: органични или травматични мозъчни увреждания, някои психиатрични заболявания, амнезии).

Паметовите следи за постъпки, събития или планирани и осъществени действия са наситени с емоции, от който и да е спектър, особено тези, които са наложили необходимостта от повишено внимание. Те се фиксират още по-устойчиво.

Целта в полиграфското изследване е посредством точно формулирани въпроси и прилагането на стандартизирани методики да се установи или отхвърли наличието на конкретни факти.

При извършителите на посочените действия, зададените въпроси са стимул за психиката. Те активират паметовите следи. Прикриването на значима за изследваното лице информация повишава нивото на стрес и предизвиква неконтролируем отговор на вегетативната нервна система, като резултат от сложната динамика на спомени, емоции и психични процеси.

При невинни изследвани лица, които не прикриват значима информация, притеснението е насочено към страха от грешка и фалшиво обвинение.

При липса на специфична информация в паметта, която е свързана с въпросите и темата на изследване, не може да се предизвика физиологичният отговор, който е наличен при изследваните лица, които съзнателно се опитват да прикриват известни за тях факти и събития.